Живеещи в собствени жилища в България и ЕС

България е на шесто място в ЕС по дял на населението живеещо в собствени жилища

България е на шесто място в ЕС по дял от населението живеещо в собствени жилища. Водеща по този показател е Румъния (96,1%), следвана от Словакия (90,3%), Литва (89,9%), Хърватска (89,7%), Унгария (88,2%) и България (84,3%).

Най-малък процент на хората живеещи в собствено жилище се наблюдава в Германия (52,5%), Австрия (57,2%), Дания (63,3%), Великобритания (64,8%), Франция (65%) и Холандия (67%).

Традиционно може да се направи разделение между старите и новите членки на ЕС. Като причини за това могат да се изтъкнат, както културните различия и така и миграцията на хора. Държавите, в които се заселват повече хора, имат по-нисък дял на лицата, живеещи в собствено жилище, от тези, които имат отрицателна миграция (като България).

Въпреки застаряващото население на стария континент, основната тенденция, която се наблюдава през периода 2010-2014 г., е процентът на живеещи в собствени жилища да намалява. За тези 4 години делът на европейците, които не притежават жилището си, е спаднал с 0,6 процентни пункта.

Изключение от общата тенденция правят девет страни: Чехия, Словакия, Белгия, Италия, Малта, Хърватия, Полша, Франция и Люксембург. Най-значително е увеличението на лицата, живеещи в собствени жилища, в Люксембург (4,4 процентни пункта), Франция (3,0 пр.п.) и Полша (2,2 пр.п.).

България се нарежда на осмо място по спад на показателя за периода 2010-2014 г. с намаление от 2,6 процентни пункта. Най-голям спад отбелязват Великобритания – 5,2 пр.п., Ирландия – 4,7 пр.п., Естония – 4,0 пр.п. и Литва с 3,7 пр.п. Намалението на населението, живеещо в собствени жилища в България, може да се обясни основно с миграцията към по-големите градове и столицата, което е свързано и с увеличението на процентът от населението живеещо ипотекирани жилища. Повишаващият се стандарт на живот в столицата и напливът на хора към нея водят до необходимост от изграждане на нови жилищни кооперации, покупките на жилища в които обикновено става именно чрез ипотечни заеми.

В периода 2010 – 2014 г. процентът на българите, които живеят в ипотекирани жилища, се увеличава с 1,13 пр.п. Очаква се тенденцията към увеличение на дела на лицата, които живят под наем и в ипотекирани жилища, да се запази и през следващите години.


Сподели статията