Бедност и етническа принадлежност

При работещите бедни, които са с ниско образование, етническата принадлежност почти няма значение

Статията е съкратен вариант на материала „НСИ повдига завесата: бедност и етническа принадлежност”, подготвен за бр. 800 на седмичния бюлетин на ИПИ.

През тази година НСИ успява (поне до известна степен) да запълни една от отдавна зеещите дупки в родната статистика – липсата на актуални данни за етническия профил на своите респонденти.

Според последните данни от „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“, делът на бедното население варира от 15,2% за българите до 67,2% за ромите при средно 22% за цялото население на страната. При турското население в риск от бедност са 36,4% от лицата, а при групата, която не се е самоопределила на етнически принцип – 54,0%.

Допълнителната разбивка по икономическа активност показва, че сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (49,9%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на бедните безработни лица (43,7%). Икономически неактивните са в огромната си част деца, чиито риск от попадане в бедност зависи най-вече от доходите на техните родители.

Тук идва мястото и на може би най-широко дискутираната в последните години група – работещите бедни. Разликите при тях зависят най-вече от нивото на тяхното образование. При лицата с начално или никакво образование, етническата принадлежност почти няма значение за шансовете едно работещо лице да е бедно. Бедни са 58% от работещите българи с начално или никакво образование, 59% от работещите роми с такова образование и 42% от работещите турци с такова образование. Обратното важи за висшистите, където най-висок дял на работещите бедни (8,5%) се наблюдава сред турското население, а при ромите и българите бедни с висше образование почти отсъстват.

Чувствителната разлика тук е по отношение на лицата с основно образование, където делът на работещите лица в риск от бедност сред българското население (21,3%) е много по-нисък от този при турското (38,3%) и ромското население (44,5%). Тъй като нивото на образование и наличието на работа са индивидуални характеристики, а рискът от изпадане в бедност е следствие от цялостното състояние на домакинството, роля определено играе и фактът, че голяма част от ромите живеят в домакинства с много зависими лица (най-вече деца). В някои случаи доходът от работна заплата често се оказва недостатъчен, за да „издърпа” над линията на бедност цялото домакинство, което автоматично определя всички негови членове като „бедни”.

Макар тези данни не са достатъчно изчерпателни, за да подкрепят твърдение от типа „пазарът на труда в България е еднакво отворен за различните етноси”, изглежда че какъвто и да е обхватът на подобна трудова дискриминация, водещият фактор е не етническата принадлежност, а образованието