Бедност и образование: колко защитава дипломата

През 2025 г. 46,5% от хората над 18 години в България с основно или по-ниско образование живеят под линията на бедност. Сред хората със средно образование делът е 17,3%, а сред висшистите – 7,7%. Образованието е един от най-силните предпазители от бедност, но не пълен.

Какво показват данните

Шест пъти по-голям риск. Човек с основно или по-ниско образование в България има шест пъти по-голяма вероятност да е беден от човек с висше. В ЕС средно тази разлика е 3,5 пъти: 26,9% срещу 7,7%. За висшистите България и ЕС са на едно равнище (по 7,7%). Разликата е при хората с ниско образование: техният риск у нас е 46,5%, почти двойно над средното за ЕС. При средното образование България (17,3%) е малко над ЕС (14,7%).

Висшето образование не е гаранция. 7,7% от висшистите са под линията на бедност. Не е вярно, че „никой с висше образование не е беден“: всеки тринайсети е. Делът им расте: през 2006 г. е 4,3%, а през 2024 г. – 8,0%. Едно възможно обяснение, което данните не могат да проверят пряко, е, че с растящия брой висшисти в групата влизат и повече хора на по-слабо платени работни места.

Разликата се разтвори с годините. През 2006 г., в първото наблюдение, 30,4% от хората с ниско образование са били бедни, а през 2020 г. – 53,8%, най-високата стойност. След 2020 г. делът спада и през 2024 и 2025 г. е 46,5%. При средното образование делът се увеличава от 9,7% през 2006 г. до 17–18% през последните години.

Част от обяснението е в начина, по който се мери бедността. Линията на бедност е относителна: 60% от медианния доход. Когато заплатите растат бързо, а част от хората остават извън пазара на труда или с ниски доходи, те изостават от медианата и попадат под линията, дори доходите им да не са намалели в абсолютно изражение.

Работата е по-силен предпазител от дипломата. По данни на НСИ за 2025 г. сред заетите на 18 и повече години бедните са 11,5%. Те са работещите бедни. Сред безработните делът е 55,1%, сред пенсионерите – 25,7%, а сред останалите неактивни лица – 32,7%. Ниското образование и липсата на работа обикновено вървят заедно, затова двата фактора се засилват взаимно. Данните на Евростат за ЕС показват същата картина, но с по-малка разлика между заетите (8,3%) и безработните (49,3%).

Профилът на бедността: трансфери, работа и възраст

Пенсиите вадят най-много хора над линията. Ако не се броят никакви социални трансфери, под линията на бедност през 2025 г. биха били 45,4% от хората в България и 42,8% в ЕС-27. С пенсиите делът пада до 29,0% у нас и 24,4% в ЕС, или с 16,4 и 18,4 процентни пункта. Останалите социални трансфери го свалят до 21,2% и 16,3%. В България те намаляват бедността с 26,9% (от 29,0 на 21,2%), а в ЕС с 33,2% (от 24,4 на 16,3%). И в трите случая линията е една и съща: 60% от медианния доход след трансферите.

Наетите са по-уязвими, отколкото средно в ЕС. Под линията са 11,0% от наетите в България при 6,5% в ЕС-27, но при самостоятелно заетите България е под средното (16,5% при 19,7%). Пенсионерите в България са бедни малко над 1,7 пъти по-често от тези в ЕС (25,7% срещу 15,0%), а при безработните разликата е по-малка (55,1% срещу 49,3%). При останалите неактивни (без безработните и пенсионерите) делът е почти еднакъв (32,7% и 32,6%).

Тийнейджърите и най-възрастните. По възраст бедността в България е най-висока при 12–17-годишните (30,8%) и при хората на 75 и повече години (28,2%), а най-ниска – при 50–64-годишните (15,9%). Във всяка възрастова група делът е над средния за ЕС, като най-голяма е разликата при 75 и повече годишните (11,1 пункта) и при 12–17-годишните (9,5 пункта). Сред хората на 65 и повече години делът пада от 35,6% през 2022 г. на 22,2% през 2023 г.; данните не показват причината, а линията на бедност се изчислява наново всяка година. Как се разпределят самите доходи, е в анализа „Неравенството на доходите“.

Какво не показват данните

Тази статия не разглежда етническата принадлежност. В редовните таблици на НСИ и Евростат от наблюдението на доходите и условията на живот такъв разрез няма, а изводи за цели общности без надеждни данни лесно се превръщат в стереотип. Разликите по образование и заетост, които показват данните, засягат хора от всички общности.

Числата показват и връзка, не причина. Хората с висше образование се различават от останалите не само по дипломата, а и по възраст, място на живеене и семеен произход. Част от разликата в бедността се дължи на тези фактори.

Какво да следим

Следващите данни от EU-SILC, за наблюдението през 2026 г. с доходите от 2025 г., НСИ и Евростат ще публикуват през 2027 г. Те ще покажат дали спадът на бедността сред хората с ниско образование след 2020 г. продължава. Друг показател, който си струва да се следи, е делът на работещите бедни: 11,5% от заетите през 2025 г. е повече от средното за ЕС (8,3%) През 2015 г. той е бил 7,7%, така че работата предпазва от бедност все по-слабо.

Методология

Данните са от EU-SILC, годишното наблюдение на доходите и условията на живот, което в България провежда НСИ. Бедни са хората, чийто еквивалентен разполагаем доход е под 60% от медианния. Степента на образование е по Международната стандартна класификация на образованието (МСКО 2011): „основно и по-ниско“ са нивата 0–2, „средно“ – 3–4 (включително професионалното и следсредното), „висше“ – 5–8. Обхванати са хората на 18 и повече години.

Годината в графиките е годината на наблюдението; доходът е от предходната година. През 2016 г. извадката на наблюдението е увеличена и Евростат отбелязва прекъсване в реда, затова скокът при средното образование между 2015 и 2016 г. (от 13,3% на 16,0%) не трябва да се тълкува само като реално влошаване. Делът на бедните по икономическа активност е от таблицата на НСИ (ilc_li04) за хората на 18 и повече години, а стойностите за ЕС са от Евростат.