Няколко бележки относно раждаемостта

Коефициентите на раждаемост и смъртност са груби инструменти за оценка на краткосрочни демографски тенденции

Обикновено анализът на демографските тенденции се изчерпва с преглед на коефициентите на раждаемост и смъртност, които, въпреки всичките си достойнства, са груби инструменти за оценка на краткосрочни демографски тенденции. Тук ще се концентрираме върху раждаемостта, а добър анализ на прекомерната фиксация върху смъртността и неразбирането на коефициента на смъртност можете да откриете в този материал на Боян Юруков.

Коефициентът на раждаемост зависи в голяма степен от фактори, които нямат непременно отношение към процеса на възпроизводство на населението. Такъв фактор например е повишаващата се продължителност на живота. Теоретично: ако средната продължителност на живота беше по-ниска, а се раждаха същия брой деца, коефициентът на раждаемост щеше да бъде по-висок, тъй като знаменателят в уравнението (общият брой на населението) щеше да е по-нисък. С други думи - по-ниският коефициент на раждаемост отразява както някои негативни, така и някои позитивни тенденции (като по-високата продължителност на живота).

Поне що се касае до раждаемостта, България не се отличава особено от общите за ЕС тенденции и то въпреки много утежняващи обстоятелствата в страната ни фактори, като отрицателната нетна миграция на населението.

В дългосрочен план ниската раждаемост има очевидни негативни последствия върху капацитета за възпроизводство на населението на една страна, но изчерпването на темата само с този коефициент скрива някои краткосрочни позитивни тенденции. Такава е бавно нарастващият коефициент на тотална плодовитост, който показва броя на децата, които всяка жена във фертилна възраст се очаква да роди в зависимост от средната за даден период раждаемост. Макар да е далеч от историческите си нива (виж последната графика тук), този показател има сравнително положителна динамика през последните две десетилетия.

Последните данни на Евростат показват, че спрямо 2001 г. тоталният коефициент на плодовитост на жените в детеродна възраст в ЕС се е увеличил от 1,46 на 1,58 деца на жена. В България ръстът е по-голям: от 1,21 на 1,53 деца на жена, като през последните две години показателият остава без промяна. По увеличение на този показател страната ни се нарежда на пето място в ЕС за периода, като пред нас са само Латвия, Чехия, Литва и Словения. Разликата между коефициента на плодовитост и коефициента на раждаемост е именно, че първият (почти) не се влияе от миграцията. Общо от всички страни членки страната ни се намира в средата на разпределението - малко пред Германия и малко след Словения.

В условия на намаляващ брой на населението (включително поради външна миграция), евентуален спад на броя на новородените е всъщност нещо очаквано и нормално, въпреки че често се поднася като сензация. Всъщност, именно миграцията на млади хора (и в частност жени в детеродна възраст) е основният фактор, поради който коефициентът на раждаемост у нас е по-нисък от средния за ЕС. Нещо повече – емиграцията на практика “увеличава” и коефициентът на смъртност, тъй като броят на починалите всяка година се съпоставя с по-малък общ брой на населението.



Сподели статията: