България се нарежда на последните места в ЕС по четене и посещение на културни събития

Страната е с най-ниски разходи за култура на домакинство

Културните навици на населението рядко попадат във вниманието на медиите и статистическите агенции, особено в сравнение с други показатели като бедността или доходите. Четенето на книги, посещенията на театри и концерти и разходите за култура обаче са доста показателни за предпочитанията и характера на различните общества. Тук ще разгледаме част от културните навици на българите в контекст на Европейския съюз, въз основа на последното проучване на Евростат за културните предпочитания и навици. Въпреки че изследването е проведено през 2011 г., относително стабилните резултати спрямо предишни периоди сочат, че данните са достатъчно показателни и днес.
Четене на книги
Данните за четене на книги сочат, че България се нарежда на последните места в ЕС – единствено в Румъния и Португалия се наблюдава по-голям процент на хората, които не четат нито една книга на година. В България това е малко над половината жители на страната. Почти една четвърт от българите четат по-малко от пет книги на година, а повече от 10 книги четат едва 9,2% от жителите. Сред страните, за които европейската статистическа агенция е събрала данни, най-много книги четат финландците и германците, а относително малък дял от населението им не чете никакви книги.
Сред факторите, които предопределят четенето на книги, най-голяма важност има образованието. Цели 90,2% от българите с начално или никакво образование не четат нито една книга годишно. За хората със средно образование процентът е също висок - 52,9%. Едва 12,2% от населението с бакалавърска или магистърска степен не четат никакви книги. Обратно - повечето висшисти четат между пет и девет (30,9%), или десет или повече (23,8%) книги годишно. Има и значителна разлика по пол – докато 58,6% от мъжете (от всички образователни равнища) съобщават, че не са чели никакви книги, то при жените този процент е 42,2%.
Посещения на кина, театри, концерти и културни обекти
България и Румъния отново оглавяват негативната класация за посещенията на културни събития, а най-много такива посещава населението на Люксембург и Австрия. В повечето държави респондентите съобщават, че ходят най-рядко на кино, а най-често на театър или концерти. Изключение тук са Литва и Гърция, където най-рядко посещавани са културните обекти като музеи, галерии, археологически обекти и паметници. Като цяло нивата на посещение на културни събития и обекти е относително равномерно между повечето европейски държави.
Разходи за култура
Разходите за култура, изчислени според стандарта на покупателна способност (СПС), в ЕС показват ясно разделение между Западна и Източна Европа. Повечето държави на изток се нареждат на дъното на класацията, докато водещите държави по този показател са разположени в западната част на континента. При прегледа на тези данни следва да се имат предвид значителните разлики между ценовите равнища в различните държави. Въпреки че измерването чрез СПС до известна степен изглажда разликите, не може пряко да се твърди, че българите (на дъното на класацията) разходват точно 10 пъти по-малко от ирландците, които оглавяват класацията.
Структура на разходите за култура
Доколкото общата сума на разходите е полезна за сравнение между отделните държави, структурата им е показателна за културните предпочитания. Разпределението в България сочи доста ясно отношение – повече от половината разходи отиват за абонаменти за радио и телевизия, 13,6% – за вестници и списания, 7% - за книги. Делът на останалите компоненти на разходите е незначителен, но с най-голяма тежест сред тях са свързаните с покупката и поддръжката на техника за потребление на медийно съдържание. 


Сподели статията: