Населението на България (1946-2011)

Населението намалява, но влошаването на възрастовата структура не е нов феномен

В този материал ще ви представим някои любопитни данни за демографското развитие на страната ни от 1887 г. насам. Именно през 1887 г. е проведено първото преброяване на населението на България, макар повечето сравними данни да са налични за периода след 1946 г.

Население в градовете и селата
В целия период между преброяванията от 1887 г. и 1920 г. относителният дял на градското население на България остава под 20%, което означава, че само един от всеки петима българи е живял в градовете. Тогава в страната живеят малко над 3,15 млн. души.

Урбанизацията набира темп едва през втората половина на XX век, донякъде като резултат от политическите промени, включително изземването на продуктивната земеделска земя и селскостопанския инвентар. Голяма част от населението се отправя към градовете в търсене на препитание в строителството и промишлеността. В периода след демократичните промени. повишаването на градското население продължава със сравнително равномерен темп, достигайки близо 73% през 2011 г.

Възрастова структура на населението

При анализа на променящата се възрастова структура на населението трябва да се има предвид фактори като увеличаващата се продължителност на живота, усилената външна миграция след падането на комунистическия режим и почти непрекъснатото влошаване на раждаемостта в периода между 1974 и 1997 г.

Ефектът от повишаващата се продължителност на живота е ясно видим. През 1946 г., когато общият брой на населението на страната е малко по-нисък от този през 2011 г., едва 3,4% от населението е на 70 и повече години, а общо 9,6% е над 60 години. През 2011 г. над 70 годишна възраст вече е 12,9% от населението, а общо за групата над 60 години делът е точно 26%. Противно на повечето твърдения, увеличението на коефициента на смъртност в България започва малко след следата на XX век, като най-устойчив е ръстът именно в периода 1965-1997 г.

Най-малко се променя относителният дял на населението на 30-49 години, което през целия разглеждан период формира около 28-29% от общия брой българи. Спадът на относителния дял на децата започва още в средата на XX век и продължава до 2001 г., когато се стабилизира на около 9%.

Образование на населението

Подобряването на образователната стуктура на населението е особено ясно видимо в годините след 1985 г. През далечната 1946 г. с висше образование са едва 55 хиляди души. Това се равнява на по-малко от 1% от населението, а 75% от хората нямат дори основно образование. Тенденцията на нарастване на относителния дял на лицата с основно образование започва още в началото на радглеждания период, а най-ясен ръст при висшистите се вижда най-вече след 2001 г.

При последното преброяване от епохата на комунизма близо 66% от населението на страната е с основно или по-ниско образование, докато през 2011 г. този дял спада до 37%.

Семеен статус

В периода между 1946 и 1975 г. се наблюдава постепенно повишаване на относителния дял на живеещите на брачни начала. Първи, макар и минимален спад на техния дял се наблюдава при преброяванията от 1985 г. и 1992 г., а най-сериозното намаление е между преброяванията от 2001 и 2011 г.

Тенденцията към покачване на относителния дял на разведените лица е сравнително равномерна в периода 1946-2001 г. По-значителен ръст се вижда между 2001 и 2011 г., което наред с по-високия дял на неженените лица води до спад в броя на лицата, които живеят на брачни начала.