Корупцията в България и ЕС през погледа на V-dem

Най-лошото представяне на страната ни е при корупцията в медиите

Корупцията е често обсъждана тема, като най-често нейното ниво се оценява общо за целия публичен сектор. Тъй като по начало корупционните схеми са незаконни, измерването на реалния им обхват е трудно. Вместо това се използва така нареченото „възприятие на корупцията“, където за изходна точка служи оценката на експерти и служители относно нивото на корупция в техния сектор.

Настоящата статия илюстрира представянето на страни от ЕС в сферата на четирите власти – законодателна, изпълнителна, съдебна и медии за 2016 г., както и развитието на България по тези показатели през от 1995 г. до 2016 г.

Данните са събрани като част от проект за обработка и представяне на данни, свързани с демокрацията (The Varieties of Democracy Project). Индексите за ниво на корупцията са представени на скала от 0 до 100, като 0 е най-високото ниво на корупция, а 100 е най-ниското.

Скалата е малко объркваща, поради което може би е по-добре да мислим за високата оценка като вид "свобода от корупция", а за ниската - като "липса на свобода от корупция". - бел. Явор Алексиев

Корупционни индекси 2016

Изпълнителната власт в България се нарежда на четвърто място в ЕС по склонност към корупционни схеми с оценка 69/100. Най-висока е корупцията в Унгария (с оценка 40/100), а на с най-ниска корупция е Швеция - 99/100. Като цяло в тази категория разликите между отделните държави са най-малки. Това означава, че корупцията в изпълнителната власт в ЕС като цяло се счита за ниска.

Относно корупционните практики в законодателната власт България се нарежда на пето място по склонност към подобни действия с оценка 25/100. По това отношение държавата се представя по-добре от страни като Румъния, Унгария, Словакия и Словения. И по този индикатор Швеция е представена като държавата-членка с най-ниско ниво на корупция и съответно - най-висока оценка за своеобразна свобода от корупция (98/100).

Съдебната ни власт заема трето място сред най-корумпираните в ЕС. По-лоши са оценките единствено за Словакия и Хърватия. Въпреки интензивните си съдебни реформи Румъния заема пето място по най-висока, изпреварена от държави като Гърция и Унгария. Холандската съдебна система е посочена като най-малко корумпираната за 2016 г.

По отношение на медиите, България заема второ място по ниво на корупция, като това е и показателят, по-който държавата се представя най-зле. Негативната класация е "оглавена" от Румъния с оценка 12/100, а френските медии получават най-високата оценка – 100/100, което ги прави и най-малко корумпираните за 2016 г. 


България през годините

Индексите, предоставени от „Разновидности на демокрацията“, се задържат сравнително константни през годините. Що се отнася до корупцията в законодателната власт държавата ни преминава през три етапа:

  • От 1995 до 2000 г. показателите се задържат по-скоро високи, което показва и по-ниски възприятия на корупция (с оценка 32/100);
  • Промяна настъпва в периода 2001-2012 г., когато усещането за корупция се повишава;
  • Третият етап (от 2013 до 2016 г.) се характеризира с повторно подобрение на показателя, макар стойностите да остават по-лоши от тези в периода до 2000 г.

При корупцията в изпълнителната власт се наблюдава по-голяма динамика. По този критерий България се представя най-добре в периода 1997-2000 г., а най-зле в периода 2005-2012 г. Към момента се забелязва известно подобрение в това отношение.

Нивото на корупция в съдебната власт търпи промени едва през последните 8 години. След 2009 г. се наблюдава подобрение по този показател, но през 2015 и 2016 г. голяма част от него е изгубено.

Корупцията в медиите е показателят, по-който България се представя най-зле. През изследвания период държавата получава оценки, показващи високо ниво на корупция. През последните две години този показател достига най-високата си стойност - 19/100, което показва минимален спад в нивото на корупцията в медиите.


Методология

Индексите за четирите сектора се формират въз основа на въпроси, зададени към експерти от или извън сектора, които имат наблюдение относно разпространението на корупционни схеми. Зададените въпроси са както следва:

  • Възползват ли се членовете на законодателната власт от своите позиции с цел парична печалба? (законодателна власт)
  • Колко често представителите на изпълнителната власт получават облаги под формата на подкупи, комисионни и други материални стимули и колко често те злоупотребяват с публични средства или друг тип държавни ресурси? (изпълнителна власт)
  • Колко често отделни лица или фирми правят неправомерни допълнителни плащания или подкупи, за да се ускори или забави процесът или да се получи благоприятно съдебно решение? (съдебна власт)
  • Приемат ли журналистите, издаделите или разпространителите плащания в замяна на обхвата на новините си? (медии)