Публикувано със съкращения от бр. 921 на седмичния бюлетин на ИПИ.
Динамиката на БВП на Венецуела доста ясно демонстрира дълбочината на кризата, в която страната се намира през последните пет години – период, в който почти целият останал свят се възстановяваше и се върна към растеж. Обстоятелството, че през последните три години Венецуела е губила почти по една шеста от икономиката си годишно до голяма степен обяснява рязкото обедняване на населението и липсата на продукти от първа необходимост в магазините.
Любопитна е и динамиката на БВП на страната от началото на хилядолетието – друг период на икономически възход за по-голямата част от света, но и такъв с относително ниски цени на петрола и петролните продукти, довел закономерно до предишната дълбока криза във Венецуела. Ако има изобщо основания за оптимизъм, те са в средносрочната прогноза на МВФ, според която Венецуела ще остане в рецесия през следващите пет години, но икономиката ѝ ще се свива значително по-бавно отколкото днес.
Хиперинфлацията вероятно най-добре отразява въздействието на кризата върху живота на обикновения венецуелец. Още през 2015 г. страната беше рекордьор по годишен ръст на индекса на потребителски цени, а през 2017 г. той достигна почти 3000% (причината, поради която 2018 г. не е включена в графиката е, че прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ) сочи изменение с около 2,5 милиона процента). На практика, за няколко години инфлацията напълно е унищожила покупателната способност и спестяванията на венецуелците.
Кризата не се отразява благотворно и на пазара на труда. Докато в първите ѝ две години безработицата беше относителни ниска, то днес тя обхваща повече от една трета от работната сила. Трябва да имаме предвид и обстоятелството, че немалка част от населението търси работа в околните страни, където има и по-голям достъп до потребителски стоки, и по-добро заплащане. Възстановяването на пазара на труда ще е и сред най-големите предизвикателства за след-кризисната икономика на Венецуела.
Ако имаше макроикономически индикатор, който доскоро даваше основание за оптимизъм за бъдещето на венецуелската икономика, това беше относително ниският държавен дълг. Според прогнозите на МВФ за 2018 г. (и последващите години) равнището на дълга обаче се е повишило чувствително и съответно изплащането му в бъдеще ще представлява допълнителна пречка пред възстановяване на икономиката.
Предвид силната зависимост на венецуелската икономика от износа, балансът по текущата сметка е доста показателен за текущото ѝ състояние. Докато през 2015-16 г. значителните ѝ излишъци (най-вече следствие от петролната търговия) бързо се превръщат в дефицити, то последните две години изглежда по-скоро има нормализация. На практика обаче балансът е резултат не от възстановяване на равнищата на износа, а от свиването на вноса.
Струва си да се спрем и на най-прекия „виновник“ за венецуелската криза – сривът на петролната ѝ търговия. Докато доскоро износът на суров петрол на Каракас изглеждаше относително стабилен, то през последните години всичките ѝ основни пазари са се свили значително. Износът на рафинирани петролни продукти обаче оставя малко поле за оптимизъм – венецуелските горива на практика са изчезнали от всички пазари, освен от този на околните държави. С други думи, възстановяването на венецуелската икономика ще трябва да премине и през нейното преструктуриране, при това в посока на намаляването на зависимостта от износа на петрол и петролни продукти.